Преглед


Image Format

Заложници на ситуацията

Ретроспекция – войната в Сирия. Там се води вече години военен конфликт между суверенната власт и различни терористични банди, обединени идейно от политическата философия на консервативния ислям. Т.е. това са групи от наемници от половината свят, които на мястото на сегашната светска власт в Сирия искат да поставят една схоластична теократична държава, изградена върху нормите на Шериата.

 

Иначе казано, от началото до този момент в Сирия се води цивилизационна война – между законното правителство, светско по своя характер, и талибаните и техните разновидности. Забелязахте ли как 
„либералната опозиция”, част от Сирийската свободна армия, изведнъж изчезна? Изчезна, защото тя беше само фасада, медийна спекулация, която имаше за цел да прикрива истинската същност на т.нар. Свободна армия. А именно бунтовническа сбирщина от терористи (едва ли и 1/3 от тази армия е всъщност съставена от сирийски граждани – мнозинството са наемници от цял свят).

 

Кукловодите зад тази т.нар. опозиция са петролните държави от залива, някои страни от ЕС – най-вече Франция, Белгия и САЩ и нейната вярна съюзница Турция, устремена към хегемония в Близкия Изток и Балканите. Истината е, че конфликтът в Сирия отдавна щеше да е приключил и мирът възстановен, ако „опозиционните” сили, т.е. терористите, не получаваха подкрепа от вън под формата на финансиране, оръжие, наемници, логистична подкрепа, разузнавателна информация и инструктори (разбирайте агенти на чужди разузнавания, които да обучават, да ръководят и планират операциите).

 

Т.е. вината за конфликта е на държавите подстрекатели. Но международната общност срамежливо мълчи по този въпрос, най-вероятно защото не й изнася да си каже. А и вероятно у физическите подбудители и помагачи на терористите се таи и страхът, че могат да бъдат обект на едно международно наказателно разследване за извършени престъпления.

 

Настоящата кратка ретроспекция на войната, без да претендира за всеобхватност и прецизност, има за цел да осветли пряката връзка между войната в Сирия и дестабилизацията на България в резултат от започналата „бежанска вълна”. Всъщност, бежанци от Сирия в България почти няма – има критична маса нелегални имигранти от Африка, които се възползват от ситуацията, за да нахлуят в Европа. За съжаление, много удобно всички се наричат бежанци, което е грешка. За съжаление, мнозинството от хората си мислят, че проблемът е Сирия – не е. Проблемът е с нелегалните имигранти.

 

Отделно от това Н.Пр. Посланикът на Сирийската арабска република предупреди, че и между действителните бежанци от Сирия има лица, които не са бежанци, а злоупотребяват, за да проникнат в България. Има криминални типове, които вероятно бягат, за да не бъдат съдени за престъпления от общ характер в Сирия. Има, разбира се, и терористи, които под маската на бежанци бягат в Европа, след като са били разбити от армията в Сирия. Не без значение е и ролята на Турция, която насочва трафика към България, за да се разтовари самата тя и, с голяма доза вероятност, за да се опита да дестабилизира България. А това не е никак трудно и фактите го доказват – ние не сме готови да решим проблема и да го предотвратим.

 

Никой не прави аналогия между два прости факта – „бежанската” вълна ескалира, без да има извънредно събитие в Сирия. Т.е. конфликтът продължава без особени пикове и ескалация, като изключим това, че армията постепенно превзема ключови позиции. Т.е. няма основание да се увеличава вълната, при това рязко, но то се случва. А представяте ли си какво щеше да стане, ако Сирия беше бомбардирана от групата на съюзниците – САЩ, Франция, Турция и други? Сега говорим за проблем, ако това се беше случило, щяхме да говорим за катастрофа, защото вълната можеше да достигне 100-200-300 хиляди души, устремени към България. Тези два прости факта само доказват, че имаме стратегически интерес от бързото приключване на войната и установяване на мир. И второ – зад маската на сирийски бежанци се крият съвсем други хора, които щурмуват България по суша и вода и нямат нищо общо нито със Сирия, нито с войната там.

 

                Усложнената обстановка с нелегалните имигранти. Мерки – затваряне на границата с Турция по суша и вода. Днес по печатните медии се сочи, че реално сме затворили границата с Турция, използвайки жива сила – около 1800 полицаи и граничари. Най-сетне! От месеци ВМРО настояваше това да се случи, защото пред  фактите всяка теория катастрофира. Дано това  (фактическото затваряне на границата) да е вярно. Поставям под съмнение винаги оповестеното от държавните органи – само преди няколко седмици Държавната агенция за бежанците излъга, при това официално, с писмо, че няма да настанява нелегални имигранти в област Перник…след което общ. Ковачевци се сдоби с 260 такива – от Афганистан, Сомалия, Мали и др.

 

Паралелно с това трябва да се изгради защитното съоръжение по цялата граница – наречете го стена, наречете го кльон. Разбира се, и усилване на патрулите по море. Относно вече навлезлите на наша територия лица  - настаняване на бежанците и нелегалните имигранти в отделни лагери. Диференциация на бежанците – не на едно място сунити, шиити и други, а разделени, за да избегнем сблъсъци по тази линия. Създаване на работна група с представители на посолството на Сирийската арабска република (САР) за установяване самоличността на бежанците, проверка и обмен на информация дали са осъждани, имат ли криминални регистрации и издирват ли се в САР за престъпления от общ характер.

 

САР покани всички бежанци да се завърнат в зони, където правителството им осигурява сигурност – активно трябва да подпомагаме като държава този процес. Възможна помощ, която може да получим – преводачи, оперативна информация, съдействие от дипломатическите и консулски служби на САР за завръщане на бежанците. Основен проблем е и установяване на лицата, съпричастни към терористични организации и групировки на Сирийската свободна армия, защото има информация, че сред сирийските бежанци има елементи, изповядващи крайните идеи на политическия ислям – екстремисти, които сред жените и децата се представят за бежанци, а са терористи и престъпници. Тези хора трябва да бъдат съдени за тероризъм и други престъпления в Сирия, а не да получават хуманитарен статут.

 

Относно нелегалните имигранти – ограничаване на свободното им придвижване на територията на страна – те не са бежанци. Депортиране. Алжирският посланик, например, незабавно да бъде извикан и да му се даде кратък срок да уреди и съдейства за депортацията на установените нелегални имигранти - алжирски граждани. Също така предоставяне на информация дали алжирски граждани на българска територия са осъдени в Алжир, или се издирват за извършени престъпления от общ характер. Същото за дипломатическия представител на Кралство Мароко и т.н.

 

Между другото, държавата забрави и един важен въпрос – с въпросните резиденти и „представители” на Свободната сирийска армия. Някой държи ли ги под око? Един такъв вече поиска територия, която да се ползва за плацдарм. Осама Башир, говорител на Свободната сирийска армия в България кого точно представлява?  Без да стигам до крайности, мястото на това лице е в ареста на бул. „Г.М.Димитров“. Но вероятно има и други, съпричастни към тази терористична групировка, защото фактите през последните месеци недвусмислено го доказаха. Мисля, че е време да обявим тази „свободна армия” извън закона и нейните представители да бъдат преследвани като терористи, каквито всъщност са. Такива хора нямат място в Р България.

 

Звучи доста просто. То е и такова. За съжаление, България толкова се е бюрократизирала, че трябваше да настанат брожения в обществото, за да си свърши евентуално задълженията държавата. Сега остава да се надяваме, че все пак държавата ще се осъзнае най-накрая. Фактът, че се надяваме обаче не чертае ласкаво бъдеще за държавата, защото надежда граница не пази и животи не спасява.