Преглед


Image Format

Решение за Сирия?

Светът нервно тръпне в очакване ще има ли външна военна намеса в Сирия. Предвождани от световния жандарм Вашингтон, и редица европейски държави изказват готовност да се включат в бомбардирането на една суверенна държава. Турция също побърза да обяви, че няма против да се включи в оформящата се антисирийска коалиция. Разбира се, нападението се представя като интервенция в името на мира, хуманността и човечеството.

 

Casus Belli – използването на химически бойни вещества в Дамаск. Обвиняем – дежурният виновен напоследък за всички злочестини по света – Башар Ал Асад. Тече разследване – инспектори към ООН и към момента се намират в района и обследват, като се очаква до дни да бъдат оповестени официални данни и заключения от проверката. Макар че екипът от международни инспектори още не е излязъл с официален доклад, висши представители на американската администрация и самият премиер на Великобритания – Камерън, побързаха да заявят, че за тях няма абсолютно никакво съмнение. Силите на сирийския президент Ал Асад са отговорни за използването на химически бойни вещества срещу бунтовниците и населението - гръмогласно тръбят Вашингтон и Лондон. Любопитно е с какви ли данни разполагат въпросните ястреби, че да са толкова категорични. Още по-любопитно е защо незабавно тези данни не бях оповестени публично. Говори се за разузнавателни данни. Черно на бяло, обаче – нищо. А това оставя съмнения за поредната политическа игра. Затвърждава се усещането, че се бърза с атаката преди окончателния доклад. Дрънкането на оръжията се учести отведнъж – САЩ, Великобритания и Франция на социалиста Оланд събират флот и се готвят за ракетна атака. Турция също нервничи и с готовност би се включила в унищожаването на последния светски режим в съседство. Като че ли всички гореизброени остават глухи за призивите да се изчакат първо резултатите от инпекцията. Което означава едно единствено нещо – че никой от тези държави няма да държи сметка за резултатите от проучването и каквото и да се случи ще има с голяма доза вероятност атака. Не сме забравяли за неопровержимите доказателства за оръжията на Садам в Ирак. Още ги търсят и още не са ги намерили.

 

Въобще всяко едно изказване от Вашингтон и марионетния им съюзник Великобритания трябва да бъдат посрещани със скептицизъм. Отдавна е ясно, че за изпепеляването на една страна не са им необходими обекивни доказателства или истина, а просто спекулации. Разбира се, в името на мира, човечеството и демокрацията. Сякаш някой някога ги е молил за това.

 

Остава обаче открит въпросът какво ще постигне една подобна агресия отвън срещу Сирия. Самите, да ги наречем условно, съюзници не са готови на сухопътно навлизане в Сирия. И съвсем резонно, защото една комбинирана атака по въздух и суша не е ясно как ще завърши. Една намеса по суша, стоварване на сухопътни сили и бронирана техника със сигурност ще отприщи вълна от насилие в целия регион, включително в посока Иран и Турция. Не е ясно и дали въпросните съюзници няма да затънат в арабските пясъци. Защото е ясно, че Сирия не е нито Либия, нито Ирак. Ако не постигнат бърза победа, което едва ли е възможно, съюзническата намеса ще се изроди в една обикновена касапница със съмнителни резултати. Справка – Сомалия. А в Сирия десантът на съюзници ще срещне със сигурност  милициите на “Хизбула”, а вероятно и части на „Кудс” (корпус към Революционната гвардия на Иран). Съмнително е до колко един подобен десант може да разчита на помощта на т.нар. Свободна сирийска армия, която очевидно е зле подготвена и на нея не може да се разчита. А джихадиските милиции? Дали няма да се обърнат и срещу съюзническите войници?

 

Съвсем друг аспект е положението на Израел, защото е ясно, че при атака към Сирия срещу Израел ще полетят ракети от Сирия и Ливан. А Египет? В един момент Израел може да бъде удавен в арабска вълна от три посоки. Тогава кого първо ще спасяват САЩ, Великобритания и Франция – своите части или Израел? Или всички възнамеряват да бъдат изпепелени в арабските пясъци. Сценарий, достоен за плосък американски блог бастър филм, но неприложим в действителността.

 

А руската база Тартус в Сирия? Каква ще бъде нейната съдба по време на атаката и след нея? Защото и една заблудена ракета да удари в района на базата създава предпоставка за ответен удар…

 

Ситуацията придобива отенък на необратимост – въпросът е до къде ще стигнат съюзниците. До няколкодневна ракетна атака (която вероятно ще доведе до смъртта на хиляди цивилни жервти, в чието име всъщност по думите на съюзниците се обстрелва Сирия)? Или мислят да правят бомбен килим дни наред? А когато обстрелът свърши, а д-р Асад не падне? Тогава? Готови ли са да хвърлят жива сила срещу Дамаск? И каква ще бъде задачата – да се свали правителството. После? Идват муджахидините или „Мюсюлмански братя” или джихадистите на Ан Нусра. Резултатът от една такава външна военна намеса ще бъде тотална териториална дезинтеграция на Сирийската арабска република. Светът ще наследи няколко автономии, враждуващи помежду си, които трайно биха дестабилизирали и без това крепящия се на косъм баланс в Близкия изток.

 

А някой от войнолюбците да държи сметка за бежанската вълна, която ще удави Европа?! Италия, Гърция, България  ще бъдат залети от може би милиони бежанци, бягащи от войната. Кой ще понесе отговорността за това и кой ще се оправя в бъркотията – едва ли САЩ, които са през един океан разстояние, или Великобритания, която е на другия край на Европа и обмисля да напусне Шенген и ЕС. Може би Франция ще се погрижи, но най-вероятно ще трябва да проси пари от Германия, защото сама по себе си в момента войнстващата Франция едва се издържа и икономиката й е напът да закъса в резултат от надутите данъци, които да финансират социалистическите проекти на президента Оланд.

 

А къде е България! Както обикновено, българският управляващ се снишава и чака да види накъде ще задуха вятърът. Управляващите социалисти са готови да акушират и съучастват в атаката над Сирия. Нищо че преди месеци, когато бяха в опозиция, заклеймяваха тази политика. Правителството засега се ослушва. Плод на това ослушване беше декларацията на Министерство на външните работи по въпроса. Акт, пълен с много фрази, вероятно дипломатически издържан, но без отговор на основния въпрос – ще съучастваме ли в покушението срещу Сирия или няма да съучастваме. Светът е на път да се запали, а мъдруващите тепърва ще се събират. Народното събрание мълчи, Министерският съвет мълчи, Вигенин мълчи, президентът и той мълчи. Човек добива усещането, че стискат палци ракетите да литнат и тогава пред свършен факт да кандисат наши бази да се ползват при атаката.

 

Но едва ли има правни, политически или някакви други логични доводи да участваме в очакваната военна авантюра. От правна гледна точка не сме и длъжни. Липсва резолюция на Съвета за сигурност на ООН, което означава, че всяка една атака над Сирия е де юре и де факто агресия. Освен това липсва основание НАТО да предприеме каквито и да е действия, защото не е налице нападение над държава-членка. Друг е въпросът, че НАТО е превърнато от САЩ в присъдружна организация, а държавите-членки в тълпа от угодничещи лакеи. Така или иначе по смисъл на чл. 6 от Северноатлантическия договор Вашингтон, 4 април 1949 г. (http://im.cablebg.net/clients/sad-04.htm) няма нападение, следователно от правна гледна точка няма основания за интервенция на НАТО. А след като няма и резолюция на ООН, няма и легална възможност, която и да е страна да атакува Сирийската арабска република. Всяка една атака в този момент, при тази ситуация, ще бъде само и единствено агресия, за която агресорът трябва да бъде наказан. А щом НАТО и ООН де юре не могат да произведат интервенция каква е логиката ние да участваме в незаконна атака (нападение) срещу трета страна било то и с логистична подкрепа?!

 

Относно политическите аргументи – имаме ли интерес от дестабилизация в Близкия Изток и бежанска вълна. Отговорът е прост и той е не! Каква е политическата логика да участваме в касапница? Няма политически аргументи, които да обосноват това. Напротив има достатъчно политически аргументи да пазим неутралитет и до последно да настояваме за спиране на огъня и мирни преговори. Има много логика в това да поискаме от Турция да спре бежанската вълна и да не пропуска бежанци към България. В момента Турция е отворила границата и пропуска към нас като пробито сито.

 

Учудващо е обаче тъпоумното мълчание на парламентарно представените партии, Министерския съвет и президента. Външният ни министър с недомлъвки обяви, че... чакаме. Да, вярно е, чакаме да гръмнат първите ракети, за да се набутаме и ние сред съюзниците по силата на обстоятелствата. Вигенин е лустросан еврократ, нормално е да крепи тезата на Брюксел, който също се точи за война по давление на Франция, Великобритания и вероятно Германия. Само че необяснимо е мълчанието на трите други партии без ДПС. ДПС са ясни – протурската им политика обуславя мълчание и прикрита работа за вкарване и на България във войната, в която и Турция с охота ще участва срещу Сирия. Обаче не чувам гласовитите социалисти, демократите от ГЕРБ да надигат глас срещу войната и въвличането на България в предстоящото меле. Странно, като се има предвид, че принципно са се изказвали преди време против участието на България в подобни авантюри. Да се има предвид, че при едно заседание на Народното събрание при сегашната му конфигурация лесно може да бъде взето решение България да пази пълен неутралитет и да не участва под никаква форма в евентуална атака. Това обаче е въпрос на морал и съвест, който е в явен дефицит в настоящия състав на Народното ни събрание. Фактът, че два дни след като се заговори за война, всички мълчат, говори за съучастие. Едва днес стана ясно, че евентуално в сряда въпросът ще бъде разискван в Пленарна зала.

 

И на въпроса как всъщност би могла да се спре конфронтацията в Сирия – просто трябва да спре въоръжаването на бунтовниците. Ако потоците от пари, оръжие и наемници секнат, едва ли фамозната Сирийска свободна армия ще изкара и месец. А джихадистките отряди поставени в ситуация без мащабен конфликт, ще изпаднат в ситуацията на обикновени разбойнически шайки, които вероятно лесно ще бъдат приключени.

 

А какво ни чака при военен сценарий с външна намеса в Сирия – чака ни бедствие.