Преглед


Image Format

ЗА ЕДНА МАНИПУЛАЦИЯ НА ИЗБОРИТЕ

Стана тривиално да се твърди, че изборите ще бъдат манипулирани. Даже се прокрадват тези, че това са твърдения на тези, които няма да излязат победители, т.е. дежурните недоволни, казват някои. Обаче, едва ли има нормален човек в държавата, който да не е убеден, че няма произведен нито един честен избор в България още от прословутия референдум за разтуряне на монархията 1945г. Под една или друг форма машинации винаги е имало. На фона на днешните скандални разкрития как Цветанов е закачил на микрофона цялата държава, едва ли можем да се съмняваме какво се готви за изборите, които трябва да решат съдбата му.
 

Но думата тук не е за историческа ретроспекция или за анализ на отминалото, а за факти и обстоятелства в настоящето, които пряко ще рефлектират върху резултата от идващите избори за народни представители на 12.05.2013г. И по-специално ще фокусирам вниманието върху един факт, който изглежда страничен, но е съществен за прозрачността и честността на изборите. И този  факт е присъствието на застъпници на политическите партии в избирателните секции в изборния ден. На някои това му се струва лековато, дори маловажно, но то е точно обратното. Присъствието на застъпници в изборния ден на различни партии във всяка секция е единствената реална гаранция, че все пак манипулациите няма да вземат чрезвичайни размери. А е така поради някои прости дадености.

 

На първо място политическите партии като организации са единствените способни да мобилизират достатъчно на брой хора, които да следят дали се спазва процедурата по гласуването и дали точно се броят гласовете. Няма какво да се заблуждаваме – наблюдателите на неправителствените организации няма да огреят навсякъде, болшинството от тях няма да присъстват при броенето в секциите. Достатъчно е да погледнем броя на регистрираните наблюдатели – не повече от 7-8 хил. души при грубо 11 000 секции. Освен това едва ли фокусът ще падне по секциите в малките населени места, в селата, в доста отдалечени една от друга секции. Естествено ще има и дублиране – няколко наблюдатели от различни организации в една секция. В този смисъл се очаква самите партии да си пратят хора, които да бранят правата им, респективно правата на всички гласували. Идеята е, че при взаимно дебнене между разнородни партии с противоречиви интереси по-трудно стават договорките и машинациите между членовете на СИК и присъстващите застъпници. Пазене чрез противопоставяне един вид. Особено като имаме предвид съмненията от 2011г. за цели купени комисии независимо от квотите на партиите.

 

Има и нещо друго, застъпникът със сигурност ще вземе протокол, за да докаже присъствието си в секцията, наблюдателят  - я вземе, я не. Тук няма да отваряме темата за мотивацията на различните категории застъпници, а за принципната същност на застъпничеството като такова – да браниш нечий интерес. Пряк интерес.

 

Горната беседа не е самоцелна. Тя иде като прелюдия на факта, че в момента полуконспиративно се торпилира регистрирането на застъпници на партии или, айде, да го кажем - на някои партии. Съгласно закона застъпниците се регистрират в районните избирателни комисии (РИК) след представяне на предложение, списък към него с три имена, ЕГН, номер на секция. Толкоз. Срок за регистриране – законодателят удобно го е пропуснал, защо ли? За да може, разбира се, РИК да забави максимално регистрацията на застъпниците и издаване на удостоверенията и да постави партиите в цайтнот. Получават ги в последния момент и технически няма как да ги раздадат на застъпниците. Я си представете, че на 9-ти или 10-ти май ви дадат удостоверенията в област Кърджали например или Бургас, или Благоевград. Има да обикаляте два дена и пак не е сигурно, че ще успеете. А обикалянето означава, че трябва да зарежете два дни от кампанията си и само да разнасяте документи. Колко удобно за противника, а? Йезуитски е измислена схемата, дума няма. Обаче, понеже няма гаранции, че РИК в крайна сметка ще изпълни поръчката, се задейства друга схема.

 

Оказва се, че имало някакво разпореждане на ЦИК, някакво казвам, защото в закона го няма, в решенията на ЦИК го няма, въобще апокрифна история, според което процедурата по регистрацията на застъпници е следната:

 

Отива пълномощникът „Х” в РИК-а, подава си предложението. От там предложението се праща на ЦИК. ЦИК го праща на „Информационно обслужване” АД/ГРАО (версиите са различни), които да проверят следното нещо – дали застъпникът има 18 години (нещо абсурдно, при положение, че още в РИК при проверка на ЕГН-то това може да се установи, защото ЕГН е задължително за предоставяне), дали не е регистриран в повече от една секция и дали не е регистриран от друга партия преди това. След завършване на тази процедура се изпраща протокол през РИК на ЦИК. Въз основа на протокола РИК взема решение за регистрация на застъпниците, след което го изпраща през ЦИК в Информационно обслужване (тук версията е само тази), които издават удостоверенията. След това удостоверенията по неведоми канали (информаторите мълчат по този въпрос) удостоверенията стигат в РИК. Там трябва да се подпишат и подпечатат с печата на РИК. Едва след това пълномощникът „Х” се вика, за да си ги получи. Оруелски звучи, а? Особено като се има предвид, че тази процедура не е разписана никъде – липсва в закона, липсва решение на ЦИК. По-точно не липсва, а е тропосана в решението за приемане на методическите указания първа част на РИК. За сведение това решение реално според практиката на Върховния административен съд е необжалваемо. Ако си направите труда ще видите, че и в самото решение не е посочено пред кого и в какъв срок се обжалва.

 

Чиста работа – правят каквото знаят, защото никой не може да ги спре. Всичко е апокрифно. Обаче очевидно работи, защото аз чакам 10-ти ден да ми регистрират 4-ма застъпници в столичен избирател район, при положение, че първи от всички партии и коалиции съм подал (това по информация от РИК-а). Та така, схемата е много добра, още повече когато е нерегламентирана. Няма и на кого да се оплачеш, защото ЦИК я организира. Няма и срок – няма проблем, срокът е до изборния ден. Пък на 12-ти май сутринта ходи, ако можеш, да си събираш застъпниците и да им раздаваш удостоверенията. А удостоверенията им трябват, защото няма да ги допуснат като застъпници в секцията. Въобще доста перфидно този път е изпълнението. По този начин с бърз замах може да се разчистят неудобните камари от застъпници, които дебнат членовете на комисиите да не мишкуват. Защото за никого не е тайна, че подмяната на резултатите става в СИК. И това е така по простата причина, че там са едновременно и бюлетините, и секционните протоколи. Ето защо ако отворите чувалите с бюлетини, от които и да е избори, съдържанието на чувалите (съдържанието на бюлетините в тях) няма да отговаря на официалните протоколи. Измама? Абсурд?! Невъзможно! В България такива неща не стават, ама въобще!

 

Бия камбаната сега, защото несправедливостта трябва да бъде винаги изобличавана, другото е съучастие.