Преглед


Image Format

ЗА БЕЛЕНЕ

В подготовката и информационната кампания на предстоящия референдум на 27 януари лъснаха истинските лица на т.нар. десни партии в България. Ако се вгледаме внимателно в камарилата политически субекти и физически такива, лесно ще разпознаем физиономиите на т.нар. традиционна десница, съставена вече от ни повече, ни по-малко стари, антируски носталгици, които са далеч въобще от каквито и да е десни концепции. Новата десница, представлявана от ГЕРБ, е толкова дясна, колкото Пол Пот е бил демократ. Политическият анализ така или иначе е безпредметен в случая, защото покрай дебата да има или да няма референдум въобще, за или против Белене, за или против нова ядрена централа, ясно си личи кой кой е и какво ври и кипи в главата му.
 

„Традиционната десница”, ако приемем това понятие с цялата му условност и същностна празнота, представлявана от СДС, ДСБ и ЕНП на Капон, бодро и недвусмислено се нареди в лагера „Против”. Забележете, на тези стожери на демокрацията, демократичните процедури, борците срещу тоталитаризма и комунизма, бранителите на либерализма и плурализма пяна им изби да обясняват, че…няма нужда от референдум. Т.е. баш демократите се обявиха против най-демократичната процедура измислена някога. Колкото тъжно, толкова и комично. Разбира се, аргументите на „традиционните десни” почиваха на най-абсурдния възможен тезис – нямало смисъл, щяло да струва скъпо. Ами демокрацията е скъпо нещо, нуждае се от инвестиции и развиване, което елементарно струва пари. Да отменим и изборите, защото излизат скъпо! Някои представители на фамозната „дясна” каста стигнаха дори по-далеч – хората не можели да направят информиран избор. Т.е. те са най-умните, а някъде долу сме ние тъпунгерите, от които се иска само да слушкаме. Да, ама не. Категорично не приемам тезата, че ¾ от тая камарила е по-информирана. Размахването на папки и доклади не издига интелектуалното ниво, а по-скоро бюрократичното. За сведение на триумвирата СДС-ДСБ-ЕНП в съвременния свят има най-разнообразни начини за снабдяване с информация. Най-малкото всеки може да седне зад компютъра и да прочете нещо в Интернет. И нещо друго, не е работа на хората да разбират от всичко,а е работа на политиците и експертите да обясняват. В крайна сметка никой, колкото и да е умен и информиран, не може да изземе изконната власт на суверена, т.е. на българския народ, да избира и сам да определя развитието на обществото и на държавата. Всъщност, на някои доста им се ще да изземат цялата власт за по-удобно. Познанието не е запазена територия само за подобни мумии на прехода, слава Богу. В резултат от провалилия се напън „демократите” изцяло да отрекат, изначално да отхвърлят допитването до народа (вероятно като строго недемократично-как така ще питат хората?!) се сформира ударна бригада. По-точно две ударни бригади –на СДС и ДСБ в един инициативен комитет и на ЕНП на Капон и на Касим Дал във втори инициативен комитет. И двата в лагера „Против”. И тук възникват няколко въпроса. Първо от кога десни партии са против развиването на ядрената енергетика. Това е запазена марка на зелените организации, които определено имат ляв уклон. Сгромолясва се митът за традиционните десни, които както се вижда никакви десни не са, ами май направо са олевели (трети кандидат за регистрация като ИК „против” бяха представители на партия „Зелените”). Яростното им пискане срещу мащабен инфраструктурен проект, който означава милиардни инвестиции, работни места и огромна добавена стойност за държавата, т.е. завъртане на икономиката, е непонятно. Вероятно зад цялата кавалкада простотии се крие безкрайно малоумното убеждение, че демократично е да си против Русия, като еманация на цялата дясна философия в България. Но радетелите на тази идиотщина, синя идиотщина по-точно, някак забравят, че откровено десните западноевропейски правителства никак не се свенят да работят и развиват мащабни икономически проекти със същата тази Русия. Т.е. цялата идейна концепция на СДС и ДСБ против нови ядрена централи се крепи на безумието, че били руски проекти. Както някой сполучливо наскоро отбеляза – ако проектът беше на американската „Уестингхаус” -  тези, които днес са против, щяха да бъдат най-горещи привърженици и защитници на идеята. За ЕНП и Капон пък имам и допълнителна теза – че в политическия си съюз с лицето Касим Дал, всъщност инициативният комитет на Капон защитава турския национален интерес да превърне България от енергиен доставчик в енергиен вносител. И,о, изненада, ще внасяме ток от Турция, от турските реактори по руски проект. В едно предаване самата Капон стигна до отчайващия за трезвото съзнание извод, че нищо лошо нямало в това да си вносител на електроенергия. Теза, която граничи с помрачение на съзнанието поради простия факт, че вносът те прави зависим и изсмуква доходите на населението към външни икономически субекти, в случая турската държава.

 

В резултат на целия водевил някои титани от посочения лагер „Против” изведнъж се загрижиха за енергийната независимост на България. Не съм чул държави с развита ядрена енергетика да са зависими, не съм и чул и за държава с развита ядрена енергетика, на която не й се чува гласа. Разбира се, по логиката на енергийните гении с вятърници мелници и фотоволтаици ще развиваме индустрия, теза, граничеща с остро, трайно психично разстройство на съзнанието. Както наскоро отбеляза един коментатор – и туризъм да развиваме пак ни е необходимо енергийно обезпечение. На фона на това Капон най-нагло заяви, че никакъв проблем нямало, задето щели сме да внасяме ток от Турция. Бяга ми икономическата логика от износител да станеш вносител и нетен донор, нетен платец на чужда икономика, най-вече пък на нещо незаменяемо като електроенергията. Говорят за енергийна независимост, а ни тласкат точно към такава, защото ако дойде ред на внасяме Румъния и Турция едва ли ще се свенят много-много да ни извиват ръцете. Това само затвърждава подозрението чии интереси защитава така бойко Капон.

 

Не по-малко шизофренична е позицията на ГЕРБ, т.е. липсата на константна позиция. Първо беше тезата, че ще строим „Белене”, после беше решението, че прекратяваме проекта – тоя гьол, ако цитираме премиера. После беше тезата, че от референдум няма нужда, за да се стигне до заключението, че референдум ще има, но с нов въпрос. И новият въпрос дойде, разбира се в нарушение на закона – беше изменен смисълът на въпроса, при това изначално. След това изведнъж в правния мир се пръкна нещо като нищо, което никой закон не го регламентира. ЦИК измъдрува, че 76-те народни представители от ГЕРБ и те трябвало да участват, нищо че към момента на това становище нямаше, а и сега няма, инициативен комитет с алтернативна позиция. Но, така е, администрацията обича управляващите. Преди няколко дни станахме свидетели на поредния идеен лупинг – сега позицията на ГЕРБ е да се гласува с „Не”, т.е. от радели за развитие на ядрена енергетика по незнайни идеологически заключения се превърнаха в противници. И тези хора ще ни говорят за липса на възможност за информиран избор, след като на две седмици си менят мнението диаметрално. Пяна им излезе на устата да обясняват, че не са против развитието на ядрената енергетика, но проектът бил скъп и се лансираха едни безумни цифри в милиарди, които са далеч от действителността. И докато обясняват колко скъп бил проекта, преразпределят милиарди през бюджета. В същото време тихомълком възложили на „Уестингхаус” за 999 000 евро едно нищо – проучване и анализ за изграждане на нови мощности на площадка Козлодуй , което всъщност представлява един топ хартия с обща информация без грам конкретика. И отговорът със сигурност ще бъде – може, просто „Уестингхаус” трябва да вземе едни пари, което с консултантски договори става най-лесно.

 

В сагата избуя и друг колоритен образ – на партията на Меглена Кунева, които понеже нямат позиция, достигнаха до идеята за бойкот на референдум. Много демократично, няма що. В същото време е и доста слабоумно, защото призовават гражданите да се откажат от правото си да управляват държавата и да определят насоката на енергийната й политика. Нормално е да има хора с позиция „За”, нормално е да има и такива с позиция „Против”, но не е нормално да призоваваш хората доброволно да се откажат от правото си на избор. Отказът да се гласува, политическа кампания да се бойкотира демократична процедура като референдума, е всъщност пряка агитация към отказ от граждански права. Недоумявам чий вятърничав пиар мозък е дал съвет на куневите партийци храбро да се обявят в полза на доброволен отказ от граждански прав. Чудно ми е на изборите за народни представители дали пак ще бойкотират или тогава ще участват и ще агитират в своя полза в борбата за гласа народен. Всъщност това шизофренно състояние на въпросната политическа сила е лесно обяснимо – няма как да бъдем „За”, защото автоматично попадаме в графата „и други”,  подкрепящи позицията „За” на референдума, а и г-жа Кунева трудно ще обясни как е за развиване на ядрената енергетика при положение, че участва като преговарящ с ЕС в бастисването на 4-те блока на АЕЦ „Козлодуй”. Няма как да бъде и „Против”, защото това означава да се нареди до всички онези, от които искрено се гнусят и дистанцират – ДСБ, СДС, ГЕРБ. А и не върви да се влееш в този хор, защото пак ще се изгубиш в графата „и други”, поради закъснението да се яхне вълната в началото. Въобще някой знае ли позицията на въпросната партия на Миглена Кунева по въпроса за ядрената енергетика? Предполагам не. Няма и как да се разбере. С оглед на вероятните горни съображения г-жа Кунева днес бойкотира участието на националния референдум на 27.01.2013г. Целта е ясна – с тази политическа поза да изпъкне над  счепканите два лагера в борбата за десет минути медийна слава по сутрешните блокове на телевизиите. Съвсем отделен е въпросът, че бойкотът на референдума обслужва тези против, защото бойкотирането в действителност помага на тях – поради заложеното в закона условие за минимално участие на избиратели спрямо предходните избори  за народните представители. Т.е. Кунева е всъщност „Против”, но не смее да си го каже. То и е логично да е против, предвид действията й по казуса „Козлодуй” в преговорите с ЕС.

 

Истината е, че всички инициативни комитети, регистрирани в защита на алтернативна позиция, т.е. „Против”, са такива по конюнктурни, тясно партийни цели и мотиви. Единствените идейно убедени, последователни в тезата против ядрената енергетика въобще са зелените, но на тях пък им отказа регистрация поради липса на необходим минимум подписи в подкрепа на инициативния им комитет. Това, всъщност, превърна лагера „против” в една сбирщина от конформисти, които следват някакви свои, вътрешни интереси.

 

В крайна сметка всеки, след като има избирателни права, се предполага, че сам си решава. Задължително обаче е да решиш, защото липсата на позиция и пасивността означава съгласие със статуквото, а ако има единно мнение за нещо в обществото – това е, че сегашното положение със сигурност трябва да се измени.

 

В неделя, на 27.01.2013г., аз ще отида, за да гласувам с „ДА”.