Преглед


Image Format

Когато дойде ред на тоягата

Последните два месеца се оказаха повратни за Европа. И за България. С право мнозина казват, че Европа беше разтърсена из основи, сритана и шамаросана. Това, разбира се, се случи само и единствено поради колосалната глупост и безгранична тъпота на лустросаните брюкселски бюрократи и камарилата от „държавници”, управляващи по настоящем държавите в Европа. С някои малки изключения. Да, пак става дума за тези прословути бежанци. Нека спрем да ги наричаме вече бежанци. Не са никакви бежанци, а нелегални имигранти. Те са нашественици. Бежанец уж от Сирия, а бяга ли, бяга, та през България, Сърбия, Унгария до Германия, Франция и Великобритания. Никакви бежанци не са това. Колко пък са от Сирия е съвсем друга тема, защото наред с т.нар. сирийци се изсипаха стотици хиляди от Африка, Афган, Иран и т.н.

Та, благодарение на либералната краста, която е превзела повечето ръководни позиции в държавите и в Съюза, сега имаме, забележете, мирно (вече не толкова мирно) нашествие. Погледнато през призмата на българската история, това си е като системата „удж” по време на османското нашествие. За сега не е с кръв и меч, но предстои, предстои със сигурност, защото понеслата се из Европа сган (да, тези маси от хора се държат като орда, сган, минават и помитат всичко, без да държат сметка за правила и закони) скоро ще започне да буйства. Първият пример е вчерашната вакханалия на унгарско-сръбската граница. Скоро и на други места. Съвсем скоро.

Да се очаква адекватно решение от тъпоумните бюрократи – президенти, министри, канцлери или брюкселски чиновници е безпредметно. Те не могат, дори да искат. За тях тази ситуация е нова, плашеща, изненадваща и освен да какнижат глупости за интеграция, друго няма да измислят. Най-голямата им грешка е, че светът се промени в нашите географски ширини скоростно и безвъзвратно. Те се опитват да ни пробутват решения отпреди това. Няма как стане, новата ситуация иска нови мерки, а не философски глупости, лабораторни мисли, изфабрикувани от лениви мозъци. Решението днес е в ръцете на разума, т.е. в онези инстинкти на европейските народи, които винаги са сработвали, когато устоите на собственото им битие са заплашени. И тук вече либералните тъпотии как всеки има право да нахлуе в държавата ти, в града, в селото, в къщата ти нямат да хванат дикиш. Надигна се вече един осезаем и все по-силен ропот от целия континент срещу случващото се безумие – да приемаме тук всякакви нашественици от Азия и Африка. Скоро ропотът ще се превърне в гняв, а гневът в действия.

Веднага ще се надигнат гласове, че горното изречение е призив към екстремизъм. Не, не е. Когато държавата отказва да изпълни волята на собствените си граждани, те сами ще се захванат с тази работа. И никой няма да пита бюрократите. Предстои да заиграе тоягата, а и не само тоягата. Логично е. Така се случва, когато територията ти е обект на нашествие. В Унгария армия и полиция защитават територията си. В другите държави все още не. Но, ако още се бавят, гражданите сами ще поемат тази функция. Някой ще каже – незаконно е. Когато става дума буквално за оцеляване на държава, общество, нация, заклинанията за законност няма да свършат работа.

Та, така и в България. Все още не сме изпитали цялата тежест на азиатско-африканската инвазия. Но, когато дойде, кой ще гарантира, че хората няма да хванат тоягите. Да не се заблуждаваме, такъв вариант е напълно логичен и възможен. Тогава какво ще правят умниците, които проповядват интеграция и нижат приказки за толерантност? Ако България не затвори веднага границите си, включително и с военна сила, ще се стигне до момент, в който хората сами ще затворят границата. И не само нея. Подобна теза преди година-две би звучала кощунствена, днес звучи правдоподобна и вярна. Но тя никога не е била кощунствена, просто днес под натиска на действителността лицемерието отстъпва място на разума.

Да не се лъжем, от поне година почти всички си го мислим. Вътрешно усещаме, че това, което се случва, може да се реши само и единствено със сила. Все още има време държавата да го реши – да, пак със сила. Ако не успее, тогава ще дойде вариантът с тоягите. Може на някой да не му харесва, може на мнозина да им се струва страшно, ужасяващо, но тук не става въпрос за харесване, а за оцеляване.