Преглед


Image Format

Раздут щат, администрация не прави

Днешният ден беше изключително показателен за битието на столичната администрация. Общинският съвет прие и утвърди структурата и числеността на администрацията в Столична голяма община и структура и численост на районните администрации. Тази тема винаги се превръща в един хубав повод за дебат и разправии, понякога на доста ниско интелектуално ниво. Този път обаче темата мина без особени пререкания. И причините за това са вероятно няколко.

На първо място промените в структурата и числеността на персонала в Столична голяма община бяха малки по мащаб, голяма част от тях всъщност вътрешно преструктуриране между дирекции и отдели. Някои от предложените промени са абсолютно логични и необходими. В интерес на истината сме си ги мислили и предлагали от ВМРО назад в годините. Липсата на фрапатни изменения в структурата и минималното увеличение на бройката е общо взето поносимо, приемливо. Не че с тежи изменения ще се решат кардинално някои проблеми, свързани с работата на общината, но пък със сигурност няма и да се влошат. Положително е, че не се предложи вариант на раздуване и увеличение като численост на общинския апарат. И без това е достатъчно голям. В крайна сметка философията трябва да бъде малка по брой, но ефективна администрация, а не раздути щатове, тълпи от чиновници, дублиране на функции и в крайна сметка лош продукт като финален резултат - лошо обслужване на гражданите, забавяне или проваляне на важни за града политики. Съвсем друг е въпросът за ползите и натовареността на административния апарат.

Още от дебата за бюджета ясно казахме, че политиката на непрекъснато раздуване на разходите за администрация е грешна. Когато става дума за нея следва да се търси ефективност и резултати, а не увеличаване на разходите до безкрай. В тоз контекст или някой е поумнял, или пък просто счита, че и сегашното положение е поносимо и не трябват резки движения (за да не ни се дава повод да критикуваме като общински съветници).

Не така стои обаче въпросът с районните администрации. Там по мое мнение нещата са на границата на плачевното. Генерално погледнато районните администрации са един тежък придатък към управлението на града и понякога редица от проблемите, които се генерират идват точно от там. С други думи районните администрации генерално не работят добре. Причините са комплексни. На първо място и до сега липсват критерии и стандарти за ефективност за администрацията в София въобще. И ако в Столична голяма община все пак може да има някакъв пряк контрол, то по районите, в някои повече, в някои по-малко, нещата са, както се казва, страшни. И всеки един гражданин е изпитвал това на гърба си. Едва ли не ходенето до районната администрация се превръща в своеобразно изпитание за нервите, сетивата и ума. Защото там често се случва човек да попадне в паралелната реалност на чиновника, който не разбира много, но пък той решава. За компетентността на администрацията може да се кажат много неща, някои от които на границата или отвъд границата на вулгарността. Повече могат да бъдат казани с пълно основание.

По въпроса за числеността също може да бъде казано много. Така например в приетия доклад лъсна за пореден път една стара истина - администрацията има навика и качеството да възпроизвежда още повече администрация и да настоява за раздуване на щатове. И така до безкрайност. Това се случва само и единствено поради ниските нива на ефективност. Ако ефективността е висока, няма да има основание да се искат промени, но когато е ниска първото оправдание е, че няма хора. То, че за някои ресори хора няма, е абсолютно вярно. Но тази дежурна индулгенция не важи нито за всички ресори, нито за всички столични райони.

Какво ми направи крайно неприятно впечатление - т.нар. малки райони (малки по население) претендират същия брой увеличение на щатове, както и районите градове - Люлин, Надежда, Младост. Така се оказва, че райони с около 40-50 хил. души население като Средец, Оборище, Изгрев, Илинден се натискат за толкова по брой щатове, колкото 100-120 хилядните райони. Подобно поведение и претенции освен че звучат несериозно, показват и една определена форма на наглост. Публична тайна е, че има районни администрации или по-скоро определени звена в тях, които вместо обществено полезен ефект, дават отрицателен такъв. Това само по себе си като факт е пълен абсурд, защото администрацията трябва да обслужва населението, а не да му пречи. при това понякога не просто да пречи от незнание и некомпетентност, а умишлено.

Така или иначе промените са факт - по важното е да се проследи в обозримото бъдеще, например на края на годината, стана ли по-ефективна администрацията или не стана. Ако отговорът е отрицателен, то очевидно ще трябва да се върви към съвсем друг подход - вместо да се предлагат нови щатове, да търсим механизма за атестиране по ефективност на работата на служителите.

И за финал една авангардна, но много логична идея. Още навремето бившия общински съветник от ВМРО в София и настоящ евродепутат Ангел Джамбазки лансира идеята за окрупняване на столичните райони и сливане на районни администрации. Идеята е съвсем логична - малките райони да се слеят в по-големи, а там където е невъзможно, да се придадат към някой по-голям район. Така например съвсем спокойно Средец и Оборище могат да формират един района, Възраждане и Сердика един район, районите от северната дъга Кремиковци и Нови Искър да се обединят в един район и така нататък. Само от подобни сливания и вливания може да се намали броя на администрацията с до 1/3, което не е малко. За съжаление тази идея на ВМРО среща доста пасивно-агресивна съпротива по понятни причини. 

Така или иначе без сериозни промени в районирането и администрацията на София няма да минем. Дали след година, две или десет - това ще се случи, не за друго, а защото обстоятелствата го изискват.