И се разнесе смешен реформаторски плач

Image Format

Насред августовския задух, докато човек преглежда рунд пореден от сагата БСП-ляво обединение- калесания за ляв кандидат-президент генерал Радев, може да се попадне на интересни писания и коментари. От тях може да се разбере "новата идеология" на вчерашни реформатори, днешни реформисти и настоящи морални съдници, които взеха на въоръжение риторика, която до вчера им беше чужда и противопоказна.

Преврат ценностен, душевен и ментален явно е настъпил в някои личности и в политическото им говорене. Явно  е добре и дълго премисляно политическо възвание към ония люде, които с кеф гласуваха за Реформаторския блок и кьорава реформа на видяха, при все камарата от министри, които реформаторската клика пласира с плонж в настоящото управление. Но това е друга тема. Сега целта е  да се посъбуди оня реформаторски избирател (тясна и широка периферия), който съзнателно или не престана да вярва, че тия, които най-много за реформи говорят, нещо някога ще реформират. 

От няколко седмици видни и не толкова реформатори се опитват да изградят апологетика на поредния си рязък политически завой. Вчерашните либерали и бранители на правото на всеки да нахлува през държавната ни граница, днес за втвърдили тона. Ония, които до оня ден проповядваха бесен либерализъм и крайни свободи, днес говорят за твърда държавническа ръка. Ония, които вкараха едни от ортаците на Ердоган в парламента, днес плачат за правата и свободите в Турция и с тревога констатират, че там в Анкара май има един деспот, наложил авторитаризъм като форма и начин на управление. Гръбнакът на това превъртане беше една статия, появила се преди десетина дни с автор лицето Радан Кънев. После, нейните внушения бяха взети на въоръжение и превърнати в догма и нова политическа линия от реформаторите-храдлайнери.

Но някои направени внушения няма как да подмина. И понеже думите отлитат, а написаното остава, реших да дам едно "Контра Радан Кънев" по подбие на онова не лошо четиво на Ницше "Контра Вагнер". Истината трябва да се казва.

Та, четеми гледаме. Първа опорна точка. Здравият разум се бунтувал, тръбят реформаторите. Идеята, разбира се, е, че само те на този сят са носители и блюстители на здравия разум. Точно реформаторите да говорят за здрав разум. Хммм, странно. Че там вербалната и мисловната шизофрения са по правило начин на действие. Достатъчно е да се върнем към ежедневните ежби и разнопосочни сигнали, които същите тези реформатори излъчват. Здрав разум? Трудна работа. Един едно говори, друг друго, това не е лакмус за здрав разум. 

Ето и някои опорни точки, които периодично ще бъдат повтаряни от тук натам до втърсване. Една лъжа, казана сто пъти, става истина. "Моделът на управление на страната се изчерпа окончателно". Брей, ти да видиш. Кога се изчерпи - вчера, днес, когато назначавахте министри и кьорав реформатор не остана неназначен? Кога се изчерпи, когато уж Р. Кънев и сие са в опозиция, а назначенията им седят? Много интересна теза за изчерпания модел сега преди избори от хората, които са продукт на същия този изчерпан модел. Един бегъл поглед на реформаторското поле показва наличие на хора, които не веднъж и дваж са участвали в не едно и две управление. Та, изчерпан бил моделът. Може, но когато го казваш, а вършиш точно обратното, някак няма как да фане дикиш.

Друг мисловен шедьовър, който ще бъде превърнат в опорна точка. "1) Изчерпа се моделът на правене на външна и европейска политика без национални цели. Поне 15 години, България прави външна политика на принципа - безогледно послушание пред силните, срещу което те си затварят очите за корупцията вътре в страната, тупане по рамото от НАТО и ЕС, докато другата ръка пълни джобовете с руски пари." 

Ахааа. Национални цели. От лидера на партията, чийто бивш лидер от трибуната на НС заяви, че погребвал българския национализъм. Интересна мисловна и ментална врътка. Дето се вика, добър ден, добър ден. Сега се сетихте за националните цели. А какви са те, ако не е тайна. Мълчание по тая тема. Защото днешните реформатори искат да се вапцат с национализъм и патриотизъм (понеже се вижда, че в Европа и тук тази идеология е в подем), но вътрешно се гнусят от тия неща. Не случайно ще ги видите по гей парадите.Та, питането е, когато Кънев и компания почнаха да разбират от национализъм? До вчера проповядваха точно обратното. Пусти избори, хората търсят електорат, широката периферия, ако трябва и патриотизъм ще си закичат на ревера. Сетили се, че вече 15г. България правила безогледна външна политика, сервилна била. Ами прави, само че тая уйдурма става с вашата европейска партия, господа и госпожи реформатори. Да, с Европейската народна партия. Там членувате. Ведно с Меркел, която сега вие плюете. Петнадесет години уйдурми там. Говорите за сделки, а вашия т евродепутат Малинов какво прави още в ЕНП? Като Борисов ви е черен, защо седите в една партия с него? Нещо друго - като говорим за сделки, няма и дума посветена на най-голямата и гнусна сделка в Европа. ЕНП и Европейските социалисти управляват заедно. Нещо по този въпрос? Нека бъде ясно - драмата не е очевидно в принципите, а в домогването до властта. Не е проблемът във философията, а в позиционирането. Четем за уйдурми и сделки - ама вашия Касим Дал, да, същия от Реформаторския блок, защитава демокрацията на Ердоган в Турция. Буквално я защитава. Присъствайки на митинга. Онзи митинг, да. Нещо коментар по това? После - пълнене на джобовете с руски пари. А пълненето на джобовете с немските грантове и с щатските? Или външните пари ги делим на добри и лоши. Не, чуждите пари отвън винаги насочват към това, за което вие говорите - за сервилна външна политика и политически сделки в угода на външни интереси. Ако вземаш пари отвън, това е положението. Без значение дали парите са руски, немски или щатски. Който плаща, той поръчва и музиката, нали така? 

Една ретроспекция назад във времето, само година по-рано, показва нещо безкрайно интересно - липса на елементарна представа за действителността. Само до преди година лицето Ненчев обясняваше как нямало как да се прати армия на границата. Днес армията е там. Да не забравяме. Само преди по-малко от година се твърдеше от същите тези хора, че сделката ЕС-Турция за мигрантите е ключова и ще оправи нещата. Днес е факт, че и това не става и няма да стане. Въобще най-новата ни история е пълна с примери, че тази клика страда от елементарно политическо и държавно визионерство. Нищо че се вика реформаторска или реформистка. Безкрайното политическо дърдорене, помпозното четене на морал, съчетано с клишета и заучени фрази, с нищо не променя действителността. А всичко, за което от години предупреждавахме ние, патриотите, се сбъдва. А можеше да го избегнем, ако бяхме взели мерки, когато трябваше. Между другото - въпреки че реформаторската клика гледа да се вапца с патриотизъм, тя тайно и не толкова злорадства. 

Въобще реформаторското възвание, новото начало е едно много интересно преобръщане. Илюстрация на политическото реформаторство. Само едно не се разбира така или иначе от него - какво точно да се прави. Защото твърдения и заклинания много, но реална политика и идеи - никакви. Това е положението - проблеми много, решения няма. Но пък приказки за реформи бол.