Преглед


Image Format

ЗАДКУЛИСИЕТО СРЕЩУ ВМРО

 Кой менажира Марешки?

Явлението, на което е символ Веселин Марешки, съвсем не е ново – това е мутрополитиката. То пожъна множество локални успехи и успешно управлява на общинско ниво на много места чрез трите си основни инструмента: насилие, пари и арогантност. Именно на Марешки бе писано обаче да го изведе на национални висини.

Нека все пак си спомним чисто биографично кой е той: единствения депутат с два пъти свален имунитет – за рекет и побой. Човекът, който се разправя с юмруци с опонентите си по варненските улици, който изгарди мини олигархична империя, заобикаляйки правила и закони, който печелеше гласове раздавайки подаръци, возеше се на бентли и самолет и застрояваше плажове, за да демонстрира мощта си. Накрая се представи за Робин Хут, който осигурява евтини горива, но – както твърдят от бранша - за сметка на данъци и акцизи, т.е. вадейки ги от парите за пенсии и заплати. Така с мощна медийна подкрепа и много пари Марешки се добра до заветните 4%, с което се превърна в единствения роден олигарх влязал в парламента.

Поведението му тук беше в духа на същата мутрагенщина, която го създаде: молеше се на ГЕРБ да го вземат в управлението, молеше се на Патриотите да са в общ блок и да извиват ръцете на ГЕРБ (все пак рекетирането е в кръвта му), после се разсърди и стана опозиция. Закани за излизане от Парламента, които се ревизираха в рамките на няколко часа. Гръмки фрази от трибунката в народното събрание, след което не следва нищо. После се отсърди и стана най-послушния от послушните васали на ПГ на ГЕРБ с лидер Цветан Цветанов. Защо ли?

Защото в дългата си кариера не веднъж е нарушавал закона и не винаги парите са оправяли нещата. Две дела от години висят като дамоклиев меч над главата му и са на път да прекратят не само политическата му кариера, но и да го лишат от свобода. По едно от тях отстреляха съдията малко преди решителната развръзка и го върнаха на първа инстанция точно, когато новият политик стана послушен. Всъщност тази му зависимост го превърна не само в единствения оригинален представител на олигархията в НС, но и в явната бухалка на задкулисието...

Преди година тази бухалка беше демонстративно, целенасочено активирана срещи Красимир Каракачанов в частност и ВМРО като партия. Днес (логично) основната й цел е Ангел Джамбазки и в това не е сам – в тоя отбор са Бареков, Байрактаров и други „морални трибуни” – все  галени деца на задкулисието... Прекалено просто би било расъждението, че мутрополитикът се е нахвърлил на своята антитеза – защото Каракачанов е разумен и балансиран политик с ясни ценности, несменени десетилетия, лицето на „просветения национализъм“. Всичко обратно на Марешки, който ту е либерал, ту пронатовец и европеец, ту тъкмо обратното. Наивно би било да се мисли и, че просто ГЕРБ са завидяли на високия рейтинг на вицепремиера и се опитват да го спънат преди да е създал нова патриотична алтернатива. Всеки от горните мотиви може да е факт, но не и основен. Каквото и да ни говорят, щом някоя политическа марионетка рязко смени ролята, става дума или за пари, или за чуждо геополитическо влияние. Ето и малко разсъждения по двете версии, които впрочем може да са комбинирани:

Версия Каракачанов е нарушил крупни олигархични интереси: От началото на мандата си новият военен министър посвети усилия основно в две направления – повишаване доходите на войската, за което извоюва над 100 млн.за заплати и превъоръжаването. Като във второто направление той не стъпи на старите проекти на Ненков – напротив. Вместо да обяви, че ще купува нова техника, но с десетки ограничителни условия, така че победителя да е ясен предварително, и така да ощастливи вносители и комисионери, той направи друго: либерализира максимално условията, така че да увеличи конкуренцията и поиска поне половината пари да останат в България чрез т.нар. офсет. Т.е. поиска да използва военните разходи за генериране на работни места и печалби в България, а не зад граница. Така големите финансови спекуланти останаха на сухо – твърде сложно ще им е да организират нови индустриални производства, пък и защо, когато досега само са късали една фактура и са си вземали комисионните.

Факт е, че атаките срещу Каракачанов започнаха точно, когато условията на военните проекти станаха ясни, затова версията за олигархичната атака срещу него е водеща, но има и втора, по-дълбока и тя е външнополитическата намеса.

Тя се мотивира от странното и едновремено искане на Марешки за излизане от НАТО и стопиране на военните разходи. Ясно е, че след почти три десетилетия политика на смачкване и унищожаване на армията единствения гарант за териториалната ни цялост остава военно-политическия съюз, в който членуваме. Дори яростните русофили го признават, още повече в контекста на събитията в съседна Сърбия, която Русия така и не можа да защити в нужда. Да поискаш излизане от този съюз и при това да държиш войската в сегашното й безпомощно състояние означава сам да викаш Кипърски сценарий за България.  Единствен заинтересован би могла да бъде ердоганова Турция с непрестанните и заявки за териториални разширения. Впрочем Каракачанов дразни новия султан не само с опитите си да възстанови боеспособността на армията ни. Той предложи и нов Закон за вероизповеданията, с който да спре финансирането от Турция на Мюфтийството. Военното разузнаване – твърдят запознати – за пръв път в постоталитарна България работи сериозно и по турското направление.  Има и много други действия, които показват, че вицепремиерът е ненавиждан от Ердоган.

Това прави външнополитическия вектор, турския вектор твърде вероятен за новото превъплащение на Марешки. Нека си спомним, че неговият бизнес с горива започна в годините, когато Ислямска държава чрез фирми на Ердоган изнасяше огромни количества контарабандни нефтопродукти. Едно от обясненията за ниските цени на бензиностанциите му тогава беше именно това и връзката е напълно възможна. Тук заслужава внимание  фактът, че втори в листата за евродепутати на ВОЛЯ е любимецът на Ердоган, Орхан Исмаилов, лидер на НПСД. Публична тайна е, че Марешки няма да ходи в Брюксел (това той го заяви в дебат по една от националните телевизии).Тоест многомилионната му кампания за евровота ще има за единствен резултат - турски националист в ЕП. Просто казано: гласуваш за Марешки – получаваш Орхан (Ердоган)...

Това, разбира се, са хипотези. Рано или късно ще стане ясно, кой задейства бухалката Марешки. Но явлението Марешки е кристално ясно и днес и е изумителна охотата, с която медиите му дават трибуна, за да вихри мутрагенския си манталитет. Те не искат от него доказателства или дори някаква логика за твърденията му, а просто се забавляват с тоновете нечистотия, които той бълва срещу опонентите си. Само в случая това са Джамбазки и Каракачанов, утре ще е друг. Ситуацията прилича на тази: квартална мутра бие срещу пари всеки, който боса му посочи. И гражданите или трябва да се възпротивят на мутрата и да я разобличат или да живеят в страх и да чакат своя ред.

Всеки сам си прави избора...