Изборите в София тест, но за какво?

Image Format

Предстоящите местни избори в София се очертават като...жълто събитие, което със своите пикове и спадове ще се води основно на полето на пропагандата. Започналата още юни-юли предизборна кампания очертава няколко тенденции: профанизиране на разговора за София, липсата на какъвто и да е качествен спор за развитието на града в генерален план, отъждествяване на управлението на града с личността и харизмата на персона "Х" или "У" . Всички вече говорят за зелен град, зелени политики, смело се обещава изкупуване на имоти, паркове, дървета, "чист транспорт" и още, и още. Само не става ясно кой и как ще плаща сметката. Мръсният въздух е топ тема за чесане на езиците, но поголовно се бяга от разговора, че за да се намали ефекта от битовото отопление и трафика, ще трябват рестрикции, които няма да са особено популярни.

Ясно си личи, че има неистово желание изборите, кампанията и разговора за управлението на града да бъде сведен до кавги за плочки, павета, асфалт и евентуално за някоя и друга материална придобивка за столицата (например рейсове, трамваи и евентуално кошчета за боклук и някоя и друга пейка). Активната фейсбук кампания се съсредоточва в направлението "показване на ремонти-оплюване на ремонти". Разбира се, основните участници в тези кампании нищо не разбират от СМР, не им е това професионалното битие, но пък с охота участват. Опростенческият подход предполага единомислие между биещите се щабове по отношение на виждането за града. Опростяването на кампанията издава от една страна една надменност, а от друга говори за сериозно нежелание дори да се отпочне дебат по някоя от големите теми за София. Градът не е само ремонти, асфалт и мантинели, въпреки че като се съблюдава общинския мейнстройм, май е само това. 

Причините вероятно са две, които макар да са взаимно изключващи се, водят до един резултат. Едните не желаят да влизат в теми, които ще искат неудобни отговори и признание за провал, а другите не знаят, не разбират и нямат желание да поразсъждават на тези въпроси. Например: какво правим с Топлофикация, която е във фактически фалит и в технологичен крах? Например: какво правим с изтичащата 2025г. концесия на "Софийска вода" и как ще се реши въпросът с водоснабдяването и канализацията след 2025г.? Например: как и кога ликвидираме циганските гета, които са завладели перспективни територии и продължават да се разширяват?

Разбира се, освен тези въпроси има още много, по които заявилите се участници за кандидати за кметове няма да говорят или ще говорят с недомлъвки и общи приказки. За сметка на това кампанията вече се свежда до взаимни удари със снимки във фейсбук, колажи и картинки. А това е доста тъжно, защото ако философията за управление в следващите четири години се свежда до управление по снимки и картинки, то нищо хубаво не ни чака.

Ето защо в рамките на следващите седмици ще се опитам, макар това да е доста наивно, да провокирам някакъв дебат, поне по тежки и нелицеприятни въпроси за битието на града. Въпроси, които дори надхвърлят рамките на един четиригодишен управленски мандат. Без значение кой ще е следващия кмет и какъв ще е съставът на следващия общински съвет, това са теми, които са на дневен ред. Независимо, че са неудобни, независимо, че кандидати и партии се плашат много от тях, те трябва да бъдат дискутирани.

Логично, всяка една дискусия трябва да завърши с есенция на решенията, макар някои от тях да са диаметрално противоположни. Да видим дали ще стане...

Наченките на кампанията показват опит изборите да се превърнат в едно взаимно крещене и обругаване, в един избор между още от същото срещу агресивната безпардонност на тези, които не могат, но силно искат да управляват. Липсата на разумност, прагматичност и най-вече на аргументирана политическа концепция за града е най-лошото. Време да се обърне тази тенденция има, но както е добре извесно предпочитанието е да гледаме пози и жестове, а не да слушаме аргументи.