Новини


Image Format

Зелени площи, детски площадки, кметско бездушие

Обикновено София се изтъква като града, който е най-добър за живеене в България. Трудно е да се каже как точно определят този статус, но да кажем, че столицата има повече предимства, отколкото недостатъци. Поради тази причина се задоволяваме с това, което е, и някак си сме склонни да махваме пренебрежително с ръка относно някои недостатъци. А те са съществени.

Зеленината в София, възможностите за спорт са силно редуцирани и то за град, който вече се пръска по шевовете.

Един поглед върху кварталните междублокови пространства, върху градинките и парковете, върху зелените площи, върху откритите детски площадки е достатъчен, за да си дадем сметка, че зелените площи, детските площадки, спортните площадки не са приоритет на Столична община. Или по-скоро са приоритет, когато трябва да се усвоят парите за ново строителство, ремонт и рехабилитация. И до там. Парите потъват, а София става все по неугледна и задъхваща се в прах, кал и бетон. 

Разбира се, има и добри попадения, но трудно можем да кажем, че това е практика. По-скоро инцидентно явление. Щом се налага живущите със собствени средства и сили да поддържат това, за което на кмета на общината се отпускат пари от бюджета, изводът е ясен. Столична община и районните кметове усилено бездействат по тези теми, ако не броим предизборното раздвижване сега. 

Един красноречив пример

В настоящия бюджет на Столична община, който гони един милиард и триста милиона лева има предвидени пари за цифром и словом две нови площадки в кв. Требич и за рехабилитация на една - в кв. Факултета. Толкова за приоритетите на Столична община по линия на зелените площи и детските площадки. Фактите говорят красноречиво.

Един поглед върху кварталите, намиращи се извън центъра, показва, че градът няма ясна визия, концепция къде, колко и какви зелени площи и детски площадки са нужни. Нещо повече - няма и идея колко би струвало. Това дава възможност на администрацията да работи на парче. Поради тази причина например в ж.к. Сухата река една детска площадка и зелената площ около нея се правят, забележете на етапи. Един етап една година, втори етап друга година и така тече едно усвояване на публични средства без полезен резултат. И гражданите съвсем закономерно питат - добре, как може една дървена ограда на детска площадка в район "Подуяне" да струва десет хиляди лева. Ето такива подобни въпроси смущават и без това напрегнатото ни ежедневие. С други думи от институциите по-скоро може да очакваме съботаж, отколкото нещо полезно. Звучи парадоксално, но е факт.

Не е нормално гражданите да водят непрекъснати битки с институции за опазване на някоя зеле площ или за рехабилитация на някоя детска площадка. Някак си подобна ситуация е логически безумна, защото общината би следвало да бъде пазител, а не враг на зелените площи. Същото е и с детските площадки. Наблюдавайки процесите в София, човек добива усещането, че по правило или по рефлекс Столична община е готова да затрие и малкото зелени площи, за да угоди на някакви интереси. Веднага може да се сетим за случая в Обеля или онзи случай в Слатина, кв. Гео Милев.

Бетонът или зеленината? Това е въпросът. А вие на чия страна сте?