ВМРО:кастрация за педофилите и връщане на смъртното наказание

Image Format

От ВМРО призовават за радикален подход срещу сексуалните престъпления.

Разговор в сдуиото на България от еър с Карлос Контрера, общински съветник от ВМРО.

"Действително има тежък проблем със сексуалните престъпления. Защото назад в годините се очерта една тенденция тези посегателства да не намаляват. Тука отваряме скобата, че характерът на тези престъпления предполага една известна част от тях, не се знае каква, да остава скрита за обществото и за институциите. Поради простата причина, че жертвата във много от случаите предпочита да замълчи, да не се оплаче, стига да остане жива, чувства някаква форма на вина, срам и т.н. Особено когато става въпрос за деца много трудно се установява по заявителски материал това престъпление. Защото първо трябва да е известно на някой от близките, а а ко недай си Боже е замесен и някой близък, какъвто случай беше огласен в последните месеци, тогава разкриването става доста трудно. Но това не означава, че този род престъпления липсват в държавата. В конкретния случай отново се опитваме да повдигнем дебат по темата, че ние се нуждаем от радикализиране на нашето законодателство, на тази част от на НК.

Тези случаи се повтарят, те се повтарят и за съжаление не виждаме справедливост, което представлява огромен социален проблем. Особено когато се посяга на деца. И тука стигаме до следното обществено решение, което трябва да вземем всички заедно, като граждани. Въздигаме ли децата във висша ценност на обществото? Да, въздигаме ги! Мисля, че по това няма спор. То и на конституционно ниво е прогласено. Въпросът е какво правим? Могат ли извършителите на такива престъпления да разчитат на снизхождение и милост от нашата наказателна правна система?Лично аз мисля, обаче, че не трябва да разчитат.

 

Има много случаи, в които подобни педофили, изнасилвачи се разминават с леки присъди. Тоест такива, които са около 5 и под 5 години. Това не е справедливо.

Относно случая в с. Сотиря и извършителят Мартин Трифонов.

"Тук говори, да, за рецидивист, очевидно извършил престъпление в условията на повторност. Той няма да се поправи, бъдете убедена в това. Неговото мислене вече е такова, неговата личност е формирана по този начин и той представлява категорична заплаха за обществото дори и когато си излежи присъдата. Един от вариантите, които ние предлагаме е въпросният метод "химическа кастрация". Има вече дебат, което е добре в обществото, защото трябва да вървим в някаква посока. Сега, слушам експерти казват да не е химическа, да бъде хирургическа. Психиатри, психолози казват със химическата кастрация голям е шанска да намалим нагона, но престъпното мислене ще остане и тези хора ще си продължават да си опитват, ако не бъдат наблюдавани, да извършват под някаква форма посегателство срещу деца, срещу непълнолетни или срещу жени."

Относно опасността подобни извършители макар и кастрирани да извършат повторно престъпление.

Мисленето на тези хора е в сферата на психопатологията. Макар физически той да не може, в един момент, да изпълни това деяние и да го доведе до край, не означава, че не е склонен да тръгне отново по този път. Може да убие човек. И по отношение на този казус, а и на други, аз съм доста по-радикален и за мен дебата и връщането под някаква форма на смъртното наказание е едно добро решение. Без значение е, че от хуманистични подбуди и от всякакви други има съпротива.

Относно връщането на смъртното наказание.

Не е въпрос толкова на европейско законодателство, а на това какво се случва в отделните държави-членки. Спомняте си, че по време на предизборната кампания аз повдигнах тази тема с идеята и в европейските институции, и в отделните европейски държави да се тръгне към един дебат по темата за отпадането на този мораториум за смъртното наказание в Европа. Тогава много хора ми се присмиваха, но подобни брутални случаи на насилие не спират. И очевидно рецептата, либералната рецепта, не върши работа. Ние се нуждаем от радикален подход. Ще дойде време, след две-три-пет-десет години когато този дебат, съм убеден, не само в България, но и в редица европейски държави ще бъде вече в положителна конютация, т.е. ще тръгне в процеса да върнем смъртното наказание като вид наказание.   Не забравяйте, че ние тепърва ще имаме огромни проблеми с тероризма. Моята теза тогава беше, а и сега е същата, не съм си променил позицията като представител на ВМРО, да, може би е малко по-радикално: за тероризъм, за подобни убийства, извършени по особено жесток начин, мъчителен за жертвата действително трябва да съществува тази правна възможност. Дали и как ще се изпълнява е друга тема.

Знаете, няколко организации сега ще скочат и ще кажат, че не това е пътят и начинът?

Те хубаво скачат, но ние продължаваме да броим трупове. Дали е справедливо? И спрямо жертвите, и спрямо цялото общество? Чувство за безнаказаност става все по-голямо, то е поголовно в нашето общество, независимо дали става въпрос за битови престъпления като кражби или за подобни тежки престъпления. Факт е, че този човек може да излезе след 15 години. Той наистина може да излезе. При съкратено съдебно следствие действително той има възможност да получи присъда под минимума, което означава 30 или може би под 30 години. Да се държи добре в мястото за лишаване от свобода, да работи или когато бъде сменен режима от строг на общ, защото това е режим на изтърпяване на наказанието, този човек да излезе, след което отново да извърши тежко престъпление, така както беше убиецът на Вероника Здравкова в Търново, спомняте си този брутален случай. Ние се либерализирахме твърде много. Минахме твърде наляво в нашите хуманистични разбирания.

Добре, една година, обаче, този дебат за т.нар. съкратена процедура, да бъде премахната при особено жестоки престъпления, само че това не се случва. Не случайно Ви казах „чухте разговора преди Вас“.

Да, разговорът с г-н Зарев беше много интересен и той очерта проблеми от гледната точка на експерт, които трябва да бъдат решени от законодателя. Отварям една скоба- разговорът за това съкратено съдебно следствие тече от 2015 година. В миналия мандат на НС , 43 НС, беше внесено това предложение, тогава от групата на „Патриотичен фронт“, след това по време на 44 НС отново тръгна разговорът, породен от поредния казус, но за съжаление има съпротива и явна, и пасивна… Ако не вземем крути мерки като общество, като граждани, ако щете като политически партии, законотворци, изпълнителна власт, с прокуратура, съдебна и въобще всички, които имат някакво касателство към вземането на решения в държавата, тези случаи ще продължат. Няма как да обясним на обществото, че е нормално един убиец да се възползва от намаляване на наказанието с 1/3 или да се възползва от възможността да замени доживотен затвор с наказание лишаване от свобода 30 години. Не е справедливо. Философията на съкратеното съдебно следствие, ако четете има едно становище на ВКС, много интересно, е процесуална икономия. И тука аз задавам следния философски въпрос – Може ли, заради съкратена процесуална икономия, т.е. да пестим разпити, 2-3-5- месеца, това да струва човешки живот и наказанията, които се налагат да бъдат твърде леки за тежестта и бруталността на престъплението?

​Което ме подсеща за нещо друго, Зам. министъра на правосъдието Проданов със кански усилия успя да въведе началния етап на системата за проследяване с прословутите гривни, мисля че беше широко отразено.

Тоест вижда се, че можем да използваме тези технически способи. Не само за хората, които са с някаква мярка за неотклонение, но и по отношение на осъдени.

​И на лица, които са излежали наказанието, но са рискови. Но пак става дума за промяна в наказателно-правната политика. А това се случва в НС. Лошото е, че има различни лобита и хора в парламента, които не разбират тежестта на тази тема. Което вероятно има своето обяснение, че те живеят в един затворен свят и не виждат, че това се случва по улиците. Всички ние които сме, обаче, по улиците и живеем сред хората и кварталите.. 

​Искаме сигурност, да. Вашият предходен събеседник разви много интересна теза. За начина, по който се контролира до известна степен или се наблюдава живота, на този който е излежал присъдата. В момента никой не го прави. Дори стигаме до ситуации, в които, да кажем, уведомяват, че едно лице е пуснато и никой не се интересува от неговото последващо битие. Имаме служби, т.нар. пробационни и други, които биха могли да помогнат в това отношение. Не за друго,  един осъден, който е пуснат на свобода и е излежал една сравнително по-дълга присъда, връщайки се обратно в обществото, т.нар. интеграция от затворническата среда към  нормалния начин на живот, той среща безспорно много трудности. Рискът отново да тръгне по лошия път е много голям. И тука е ролята на силовите ведомства, на тези служби, да кажем за пробацията, да го обгрижат, така да се каже този човек. В противен случай ние пускаме едни хора, които утре с лека ръка отново извършват престъпление. Не казвам, че всички са такива.

То и въпросът е защо този човек е пуснат след като е излежал присъда само от 1 година.

Този въпрос може да бъде зададен на либералните Прокуратура и Съд. Които много удобно казват „Такъв е закона, ние прилагаме закона.“. Но когато ние тръгнем в посока да правим закона по-строг те излизат със становища, че това не е правилно.  Малко двулично е. Тук не искам нито да влизам в задочен спор с представители на прокуратурата или на съдебната власт въобще. Но проблемът е очевиден. И друг е въпроса дали ние като общество в случая трябва да вземаме априори за меродавни думите на адвокати, на съдии и на прокурори. Защото сме стигнали точка, в която базовата човешка справедливост вече я няма. Сред нас се разхождат убийци, рецидивисти, педофили.

Социални работници няма, те се оплакват и срещу 500 лв. не искат да го вършат това.

Ами така е. Освен това да пратите един социален работник в едно циганско гето, за да се занимава с подобен случай, според Вас този човек каква точно ефективност ще има в работата? Той ще гледа по-бързо да си тръгне. Улиците са пълни с просещи циганета.

Той, може би, няма и да отиде, предвид че и спешната помощ не иска да влиза в тези гета.

Ами, как да иде? Аз, честно да Ви кажа, така си мисля, че по казуса със спешната помощ в гетата без полиция там не трябва да се пуска линейка.

Те и полицаи бяха бити.

Е, като се изпратят 2-3 буса жандармерия нещата се обръщат. Но, отново казвам, ние трябва, като че ли, вече да се върнем на базовия разговор за елементарната човешка справедливост. Оставете буквите, алинеите и формализма в правото. Много колеги юристи се увличат във формализма, но все пак правото е направено за хората, а  не просто, за да съществува като някаква даденост. Няма свещени крави, но всичко е въпрос на разговори и дебат, с което и мисля да завърша отговора на този въпрос – Трябва ясна и здрава политическа воля. Ако Парламентът реши, че така ще е, то ще стане независимо кой-колко писка отвънка. Да се уточним, че интеграция в начина, по който това се проповядва като мантра не съществува и това не проработи в държавата. То не е проработило никъде. Години наред от ВМРО обясняваме, че създаваме едни огромни маси от бедни, слабообразовани хора, които живеят на примитивно ниво. И те са склонни да извършват подобни посегателства, защото техния психологически праг към насилието е много нисък. Те са, поради своята необразованост и начина, по който живеят като стадо, са склонни да упражняват непрекъснато насилие. Говорили сме го с Вас много пъти. Какъв е начинът? Очевидно, на първо място трябва да се каже „да, това е голям проблем“. Не случайно Каракачанов внесе един пакет от мерки с желанието да се тръгне в конкретна посока. Очевидно е когато са събрани едни озверели хора, 20-30 хил. души, няма нито как да ги интегрираме, нито как да ги контролираме. Тоест трябва да се разбият тези гета. Самият социален модел да се обърне. Вижте го този какво е правил, убиеца Мартин Трифонов. Стои в селската кръчма, напива се, скимва му и извършва едно брутално престъпление. Като него сигурно са хиляди.

Утре може да има друг случай. Утре може да бъде някой от нас. Нападнат на улицата и убит за 2 лв.  Тези хора разсъждават по този начин. Да, те са проблем за обществото. Другият разговор- ако такива социопати се разхождат сред нас редно ли е ние да ги изолираме и да не ги пускаме да живеят сред нормалните хора? Да, мисля, че е редно. Да, това звучи радикално. Но ситуацията последните години е такава.

  • Социалните помощи- те трябва да се спрат. Да, вероятно дори и да не работи взима някаква пенсия или баба му, или майка му – нещо подобно. Пословични са примерите, че когато се пуснат детските банкоматите около циганските махали се изпразват. Тоест парите, които са за децата отиват, за да гуляят. Ядат и пият 3 дни, а после шут на цигането да проси тука на Витошка, примерно. Живян живот. Всеки ден го виждаме това, но го отминаваме и не се възмущаваме особено докато не се случи някакъв подобен случай, което показва, че като общество сме малко лицемерни. Искаме някой да направи нещо, но ако може да не е много рязко, да няма проблеми и ако може да не ни занимават с него, а да се случи просто ей така

На финала- апелирате за радикална промяна?

Очевидно ни трябва твърде последователна политическа воля. И в законите, в изпълнението. Защото имаме проблем и на двете места.