Без решителна намеса на държавата във ВиК сектора, както и без стратегически план за инвестиции в инфраструктура, водоснабдяването на множество населени места и стотици хиляди българи ще бъде проблематично. Загубихме три десетилетия в безвремие и мерки на парче.
Съвременният македонизъм по същество е тоталитарна и човеконенавистна индеология – целта е подмяна на съзнанието, изтриване на историческата и културна памет, създаване на ново мислене, нова индентичност на хората (не случайно всяк втора дума е „идентитетот“), създаване на общество подчинено на формулата „колкото повече македонизъм, толкова повече власт“. С това той категорично се разминава с разбиранията на Европа за едно нормално и демократично общество и за пореден път доказва тоталитарния си зародиш, превърнал се вече в анахронизъм. Поради това дойде и ветото. Съвременния свят не търпи анахронизмите и унаследените дефекти от средата на 20-ти век. Колкото по-бързо го разберат политиците в Скопие, толкова по-бързо населението на днешна Северна Македония ще заживее по-добре.
Честно казано човек се чуди дали комисарите не са полудели? Подобни изказвания граничат с налудни състояния. Фиксацията на европейския истаблишмънт върху темата с хомосексуализма е пословична.
Редица европейски държави са в условията на почти пълно затваряне, борейки се с разпространението на коронавируса. Икономиките проскърцват, а рецесията вече е седнала на масата. Липсва възможност да се прогнозира каква ще е ситуацията не за следващите месеци, а за следващите седмици. Задаващите се фалити и ръст на безработицата, респективно обедняването на хората, не тревожат европейската комисия. Тя се занимава с правата на ЛГБТИ. Дори ги издига до ниво ценност. Очевидно нетрадиционната сексуалната ориентация представлява някакъв особен вид свръх качество, което те прави по-умен, по-малко дебел, по-богат, по-голям професионалист...
Логиката сочи сами да изолираме повече си контакти, да продължим да живеем що-годе според собсвените си виждания... Голямата неизвестна е тук е къде е границата?! Този текст няма за цел да дава съвети (лично аз бих рискувал с тотално затваряне поне за три седмици и след това с много бавно отпускане, което в момента не е хич политически възприемчиво). Този текст има за цел да възбуди размисъл у всеки прочел го дали би рискувал живота на най-близките си или своя собствен. Болезнената истина е, че ние няма да живеем повече, поне не скоро, както преди. Ще трябва да се нагодим към новата реалност и да платим цената...
Въпросът е – кой ще преживее и кой ще умре? Не бъдете палачи на близките си....
Този текст е реакция, до някъде и емоционална, на опита
едни не особено уравновесени хора, с доказана липса на политическа
последователност (да, говоря за Демократична България) да ни наставляват от
пиедестала на висши морални съдници. Управленски импотентни, на тях не им остава
друго освен да крещят колкото могат по-силно. Не случайно имам основателни съмнения,
че повечето от тези модерни умно-красиви хора (тук пак се връшам на собствената
си камбанария), които в СОС трябва да вземат решения, имат сериозни затруднения
дори да си вържат обувките...в политическия смисъл, де.
Днес сутринта имаме нова порция фантасмагории от повелите на лъжата, именуващи се спасителите на София. Този път атаката е срещу предложението да се пуснат повече автобуси за селата Войнеговци, Подгумер, Кубратово и Световрачене. „Спасителният кръжец“ е против подобряване на транспортното обслужване на район „Нови Искър“